Луната е наставница сурова

Луната е наставница сурова (The Moon Is a Harsh Mistress) е роман от 1966 г. на американския писател-фантаст Робърт Хайнлайн.

Книга първа: Умник и половина

  • Много време ми отне да утеша Майк и да се опитам да го развеселя, защото ми стана ясно какво го притесняваше. Онова, което кара палетата да скимтят, а хората да се самоубиват — самотата. Не знам колко дълга е една година за машинка, която може да мисли милион пъти по-бързо от мен. Но трябва да се е проточила доста. [II изд. 1]
  • Че бяхме роби, туй цял живот съм го знаел — и нищо не можеше да се промени. Вярно, не ни купуваха и не ни продаваха, ала докато Управата държеше монопола над онова, което трябваше да имаме и което трябваше да даваме, за да си го набавим, ставахме роби. [II изд. 2]
  • Рационалният анархист смята, че понятия като „държава“, „общество“ и „управление“ не съществуват по друг начин освен в материалната си проява чрез действията на отговорни пред себе си индивиди. Той вярва, че е невъзможно да прехвърляш вината, да споделяш вината, да разпределяш вината… защото тя, угризенията и отговорността са неща, които се срещат само вътре в човеците и никъде на друго място. Но понеже е рационален, анархистът знае, че не всички индивиди са съгласни с преценките му. Затова се старае да живее съвършено в един несъвършен свят и, разбира се, че усилията му няма да постигнат хармонията, обаче не се смущава от мисълта за собствения си неуспех. — професор Бернардо де ла Пас [II изд. 3]
  • — Но ти май не желаеш никакви правила!
    — Вярно. Обаче ще приема каквито и да било, които ти смяташ необходими за твоята свобода. Аз съм свободен, независимо какъв порядък цари наоколо. Ако го намирам за търпим — търпя го. Ако е прекалено омразен — нарушавам го. Свободен съм, защото знам, че единствен аз съм морално отговорен за всичко, направено от мен.
    — И не би спазвал закон, който е разумен според мнозинството?
    — Кажете ми какъв закон, мила госпожице, и аз ще преценя дали ще му се подчинявам.
     — диалог между професор де ла Пас и Уайоминг Нот [II изд. 4]

Книга втора: Сганта се вдига за бой

  • В досегашната история избраните от народа правителства са били не по-добри, а понякога и много по-лоши от откритата диктатура. — де ла Пас [II изд. 5]
  • Умолявам ви, не прибягвайте до задължителното облагане. Бога ми, каква по-лоша тирания от тази: да принуждаваш човека да харчи за нещо, което не иска, само защото вие смятате, че му е необходимо? — де ла Пас[II изд. 6]
  • Ти заби пръст в дилемата на всяка власт и в причината да съм анархист. Щом бъде дадена веднъж, свободата да облагаш с данъци става неограничена, продължавайки до разруха. Не се шегувах, когато им рекох да бръкнат в собствените си джобове. Може би няма шанс да се отървем от управлението — понякога си мисля, че властта е неизлечима човешка болест. Но сигурно е възможно управленският апарат да бъде държан малък, гладен и безобиден. Е, ти виждаш ли по-хубав начин за това от принудата самите конгресмени да погасяват разходите за своето антиобществено хоби? — де ла Пас[II изд. 7]

Книга трета: TANSTAAFL!

  • TANSTAAFL — акроним на фразата „There Ain't No Such Thing As A Free Lunch“ (в превод: „Няма такова нещо като безплатен обяд“).

Бележки

  • „The Moon Is a Harsh Mistress“. Heinlein, Robert Anson (1966). „Луната е наставница сурова“. Превод: Владимир Зарков. Издателство „Сиела“ (2007).
  1. 20 стр.
  2. 32 стр.
  3. 88 стр.
  4. 90 стр.
  5. 325 стр.
  6. 327 стр.
  7. 327 стр.

This page is based on a Wikipedia article written by contributors (read/edit). Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply. Images, videos and audio are available under their respective licenses. Cover photo is available under CC BY 2.0 license.